Когато училището е масова услуга, която се полага
Сряда следобяд е. Един час релакс на кафе и диалог с професионално-житейска тема. Ако не знаете учителят е захласнат от специалността си. Затова даже в свободното време човърка насладите и горчилката на просветителния поминък. А този поминък не се майстори с ръце, а с душа. А тя душата в никакъв случай не е безразлична. Радва се, страда, възторгва се, тъгува. На душата постоянно и пука за това, което основава или оставя след себе си.
Разбира се тематиката отново е учебно заведение, обучение. Думите се презастъпват. Редят яд, отчаяние, отмалялост, плаха вяра, тревожна несигурност… Който е работил в учебно заведение знае, че там всеки час бълва провокации за размисъл. Заредил съм се с много усещания от деня. Ранната заран ме срещна с група възпитаници, които в досадното очакване да си получат дипломите за приблизително обучение гледат на учебното заведение като развлечение на топло. После лекцията ми „ Що е почитание сред хората и има ли то почва в учебно заведение “ срещна ядосан отпор група госпожици, които изобщо не ме схванаха, залисани да ме убеждават, че в случай че има тресчици те сигурно са в очите на учителите. Минах през абитуриентски клас, който захласнат от наближаващата зряла възраст, изобщо не се интересуваше от познания. Накрая установявах липса на принадлежности за работа в един от часовете, а отговорната девойка одобри напълно безусловно ироничното ми подхвърляне на нейното опрощение, че не е единствена отговорна и потегли да сформира лист на съучениците, които не са изрядни като нея. Куп усещания и все под един знаменател – тотално неодобрено почитание.
Та тематиката си идва сама с пресните образци от сутринта и ранния следобяд. Колегата прибавя свои като да вземем за пример все по-видимия факт, че единствено за няколко години се е изгубил изцяло ползата към историята. А става дума за родната история. Не е единствено историята. Губи се ползата към всичко, тъй като уважението към знанието изобщо не е на мода. Знание защо? В живота съумяват посредствените, матурите ги взимат и слабаците, даже в празните университети към този момент не желаят познания. Поколението Z изобщо не уважава остарелия принцип „ за бясно работи, за бясно не спри “. Прагматици са и не натрупат интелектуални излишество. Затова учебното заведение е място, където просто би трябвало да вземеш. Диплома, с минимални старания и по опция без да оставяш доста страст, време и сила. След като знанието не е полезност и учебното заведение не е храм. То е всеобща услуга, която се поставя. Усещането, че то е дебитор от дълго време е изпепелило уважението към институцията. Училището има правила, писани като че ли с цел да се нарушават. Правила, които се пробват да приобщават вместо да респектират. И кой почита правила, в случай че не плашат? Ако няма почитание към институцията и разпоредбите, по какъв начин да има почитание към учителите. Поколението z не храни доверие към своите учители. То ги смята за отговорни за всеки крах, за всяка ниска оценка, за всеки изпит. Учителят от дълго време не е чиновник в храма, той е личен състав, който обслужва всеобщата услуга.
С сътрудника от дълго време сме прозрели, че учебното заведение страда от рискова липса на почитание. Нямаме различия, че промяната няма да успее в случай че не работи в тази посока. Даваме си сметка, че нашето учителско потомство загуби борбата с чалга културата, само че и не направи задоволително с цел да се опълчи. Руши се елементарно, гради се постепенно. А без четирите опори на уважението (към знанието, учебното заведение, разпоредбите и учителите) образованието ще продължава да бъде на ниска цена артикул, който се поставя наготово вместо да се натрупа с старания. Нищо няма да стане елементарно и бързо. Трябва да се трансформират доста неща. Държавната политика, публичните настройки, учебния мениджмънт, учителството. За това са нужни нови хора – по цялата вертикала на ръководството и в класните стаи. А по подигравка на ориста някои от тях ще бъдат от това прословуто Z потомство.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
